Бубчето (Александра Ангелова) Бубчето (Александра Ангелова)
228
Oct 24, 2008, 2:33 AM

Есен

  Poetry
559 0 1
Колко красиво
падат листата,
погалени от
острия вятър.
                         Колко нежно  се
                         понасят те към
                         земята, падащи
                         лист по лист.
Колко безкрайно
е тяхното падане!
Нали ще се върнат,
нали?! Нали няма да
ме забравят на
следващата есен?!
                                  Колко самотно
                                  остават тези
                                  да чакат горе
                                  в студа. Да чакат
                                  бялата зима да
                                  ги покрие със снега.
Колко красиви бяха
миналата есен, колко
красиви бяха и сега
чакам ги да се завърнат
и следващата есен.
                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0