Колко красиво падат листата, погалени от острия вятър. Колко нежно се понасят те към земята, падащи лист по лист. Колко безкрайно е тяхното падане! Нали ще се върнат, нали?! Нали няма да ме забравят на следващата есен?! Колко самотно остават тези да чакат горе в студа. Да чакат бялата зима да ги покрие със снега. Колко красиви бяха миналата есен, колко красиви бяха и сега чакам ги да се завърнат и следващата есен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Продължавай да пишеш!Поздрави!