1 oct 2011, 22:12

Есен

  Poesía
551 0 0

Навън е златна есен!

Листата падат бавно на студената земя.

А вятърът  ги носи като нежна песен,

така аз чувствам, че не съм сама.

 

Аз тихичко престъпям по златния килим

и слушам този чуден листев блус.

По-хубаво е с тебе заедно да повървим,

без теб сега светът е тъмен, пуст!

 

Едно листо на рамото ми пада.

Аз вземам го с треперещи ръце,

от чантата ми снимката ти вадя...

и заедно с листото слагам го до моето сърце .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...