Есен

Навън е златна есен!

Листата падат бавно на студената земя.

А вятърът  ги носи като нежна песен,

така аз чувствам, че не съм сама.

Аз тихичко престъпям по златния килим

и слушам този чуден листев блус.

По-хубаво е с тебе заедно да повървим,

без теб сега светът е тъмен, пуст!

Едно листо на рамото ми пада.

Аз вземам го с треперещи ръце,

от чантата ми снимката ти вадя...

и заедно с листото слагам го до моето сърце .