1.10.2011 г., 22:12 ч.

Есен 

  Поезия
415 0 0

Навън е златна есен!

Листата падат бавно на студената земя.

А вятърът  ги носи като нежна песен,

така аз чувствам, че не съм сама.

 

Аз тихичко престъпям по златния килим

и слушам този чуден листев блус.

По-хубаво е с тебе заедно да повървим,

без теб сега светът е тъмен, пуст!

 

Едно листо на рамото ми пада.

Аз вземам го с треперещи ръце,

от чантата ми снимката ти вадя...

и заедно с листото слагам го до моето сърце .

© Лина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??