1 окт. 2011 г., 22:12

Есен 

  Поэзия
413 0 0

Навън е златна есен!

Листата падат бавно на студената земя.

А вятърът  ги носи като нежна песен,

така аз чувствам, че не съм сама.

 

Аз тихичко престъпям по златния килим

и слушам този чуден листев блус.

По-хубаво е с тебе заедно да повървим,

без теб сега светът е тъмен, пуст!

 

Едно листо на рамото ми пада.

Аз вземам го с треперещи ръце,

от чантата ми снимката ти вадя...

и заедно с листото слагам го до моето сърце .

© Лина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??