1 окт. 2011 г., 22:12

Есен

552 0 0

Навън е златна есен!

Листата падат бавно на студената земя.

А вятърът  ги носи като нежна песен,

така аз чувствам, че не съм сама.

 

Аз тихичко престъпям по златния килим

и слушам този чуден листев блус.

По-хубаво е с тебе заедно да повървим,

без теб сега светът е тъмен, пуст!

 

Едно листо на рамото ми пада.

Аз вземам го с треперещи ръце,

от чантата ми снимката ти вадя...

и заедно с листото слагам го до моето сърце .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...