Есен
Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други.
Вятърът безкраен е – политаш.
Ухаеш на смокинови дървета.
Трънлива песен
се прокрадва в тъмните потоци
и сякаш няма спирка
за вечните дилеми.
Започва утро, умира вечер.
Забрави ли ме,
подла есен?!
Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,
не искам празнотата мнима!
Защо пристигаш толкова навреме,
защо не питаш птичките –
те пътници са също...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина Todos los derechos reservados
