1 dic 2011, 18:12

Есен

1.1K 0 3

Оглеждаш се в прашните парапети

и търсиш смисъла на мигове

отнети,

заменени,

други.


Вятърът безкраен е – политаш.

Ухаеш на смокинови дървета.


Трънлива песен

се прокрадва в тъмните потоци

и сякаш няма спирка

за вечните дилеми.


Започва утро, умира вечер.

Забрави ли ме,

подла есен?!


Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,

не искам празнотата мнима!


Защо пристигаш толкова навреме,

защо не питаш птичките –

те пътници са също...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! (=
  • !!!...
  • Оригинална и запомняща се образност, богатство на изразните средства - хареса ми, определено! Очаквам нови хубави стихотворения от теб)))

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....