Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други.
Вятърът безкраен е – политаш.
Ухаеш на смокинови дървета.
Трънлива песен
се прокрадва в тъмните потоци
и сякаш няма спирка
за вечните дилеми.
Започва утро, умира вечер.
Забрави ли ме,
подла есен?!
Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,
не искам празнотата мнима!
Защо пристигаш толкова навреме,
защо не питаш птичките –
те пътници са също...
© Калина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
