Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други.
Вятърът безкраен е – политаш.
Ухаеш на смокинови дървета.
Трънлива песен
се прокрадва в тъмните потоци
и сякаш няма спирка
за вечните дилеми.
Започва утро, умира вечер.
Забрави ли ме,
подла есен?!
Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,
не искам празнотата мнима!
Защо пристигаш толкова навреме,
защо не питаш птичките –
те пътници са също...
© Калина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
