Есен
Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други.
Вятърът безкраен е – политаш.
Ухаеш на смокинови дървета.
Трънлива песен
се прокрадва в тъмните потоци
и сякаш няма спирка
за вечните дилеми.
Започва утро, умира вечер.
Забрави ли ме,
подла есен?!
Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,
не искам празнотата мнима!
Защо пристигаш толкова навреме,
защо не питаш птичките –
те пътници са също...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Всички права запазени
