1.12.2011 г., 18:12 ч.

Есен 

  Поезия » Пейзажна
736 0 3

Оглеждаш се в прашните парапети

и търсиш смисъла на мигове

отнети,

заменени,

други.


Вятърът безкраен е – политаш.

Ухаеш на смокинови дървета.


Трънлива песен

се прокрадва в тъмните потоци

и сякаш няма спирка

за вечните дилеми.


Започва утро, умира вечер.

Забрави ли ме,

подла есен?!


Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,

не искам празнотата мнима!


Защо пристигаш толкова навреме,

защо не питаш птичките –

те пътници са също...

© Калина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! (=
  • !!!...
  • Оригинална и запомняща се образност, богатство на изразните средства - хареса ми, определено! Очаквам нови хубави стихотворения от теб)))
Предложения
: ??:??