Есен
ЕСЕН
При Кольо и Иван, и котарака,
май нашата маса пак ни чака?
Животът почва там отново
и всичко ни е май готово.
Чорбата вкусна е за двама,
със биричка и без реклама.
Със хляба пресен, топъл, сочен,
с любов и нежност непорочна.
И гледаме се във очите,
и пак целуваме звездите.
И звезден прах в сърцата пада,
стопен от радост и наслада.
Животът там е песен,
тъй приказен, чудесен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
