ЕСЕН
При Кольо и Иван, и котарака,
май нашата маса пак ни чака?
Животът почва там отново
и всичко ни е май готово.
Чорбата вкусна е за двама,
със биричка и без реклама.
Със хляба пресен, топъл, сочен,
с любов и нежност непорочна.
И гледаме се във очите,
и пак целуваме звездите.
И звезден прах в сърцата пада,
стопен от радост и наслада.
Животът там е песен,
тъй приказен, чудесен!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
