libertasanima (Стела)
123 106
28 sept 2014, 21:35

Есен 

  Poesía
394 0 3

Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.

Не зимна, а есенна, с цвят на листа.
Не с треви или мъхове разни.
И тялото тънко - тополни стебла,
но в душата - кладенци празни.

Ти си есенна, цветна и чакана смърт,
ти с лице на жена и отрова.
Ти събрала растежа на цялата твърд,
погълна младостта ми сурова.

Ти покорна и властна и тленна дори.
Ти поробваща днес и свенлива.
Ти  сезон на цвят и тъжащи гори
остави ме пролетно жива.

© Стела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??