Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.
Не зимна, а есенна, с цвят на листа.
Не с треви или мъхове разни.
И тялото тънко - тополни стебла,
но в душата - кладенци празни.
Ти си есенна, цветна и чакана смърт,
ти с лице на жена и отрова.
Ти събрала растежа на цялата твърд,
погълна младостта ми сурова. ...