Есен
Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.
Не зимна, а есенна, с цвят на листа.
Не с треви или мъхове разни.
И тялото тънко - тополни стебла,
но в душата - кладенци празни.
Ти си есенна, цветна и чакана смърт,
ти с лице на жена и отрова.
Ти събрала растежа на цялата твърд,
погълна младостта ми сурова.
Ти покорна и властна и тленна дори.
Ти поробваща днес и свенлива.
Ти сезон на цвят и тъжащи гори
остави ме пролетно жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стела Все права защищены
