27 oct 2009, 0:06

Eсен 

  Poesía » Del paisaje
1036 0 16

Е С Е Н

 

Нахлуваш пак - разголена, небрежна -

разхвърляш смело багри и позлата,

изливаш безутешно свойта нежност

в дъжда по недочакалото лято...

 

Но мъничко ще скъташ във зрънцето

и кестен за късмет ще ми отрониш.

Нали сега съм птичето, което

премръзнало сънува крехка обич.

 

Край мен препуска вятърът немирник

и багрите в кълбо злорадо носи.

Едно листо в косите ми подсвирна

и като мене заподскача босо.

© Геновева Цандева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??