Е С Е Н
Нахлуваш пак - разголена, небрежна -
разхвърляш смело багри и позлата,
изливаш безутешно свойта нежност
в дъжда по недочакалото лято...
Но мъничко ще скъташ във зрънцето
и кестен за късмет ще ми отрониш.
Нали сега съм птичето, което
премръзнало сънува крехка обич.
Край мен препуска вятърът немирник
и багрите в кълбо злорадо носи.
Едно листо в косите ми подсвирна ...