Eсен
Е С Е Н
Нахлуваш пак - разголена, небрежна -
разхвърляш смело багри и позлата,
изливаш безутешно свойта нежност
в дъжда по недочакалото лято...
Но мъничко ще скъташ във зрънцето
и кестен за късмет ще ми отрониш.
Нали сега съм птичето, което
премръзнало сънува крехка обич.
Край мен препуска вятърът немирник
и багрите в кълбо злорадо носи.
Едно листо в косите ми подсвирна
и като мене заподскача босо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены
