Е С Е Н
Нахлуваш пак - разголена, небрежна -
разхвърляш смело багри и позлата,
изливаш безутешно свойта нежност
в дъжда по недочакалото лято...
Но мъничко ще скъташ във зрънцето
и кестен за късмет ще ми отрониш.
Нали сега съм птичето, което
премръзнало сънува крехка обич.
Край мен препуска вятърът немирник
и багрите в кълбо злорадо носи.
Едно листо в косите ми подсвирна
и като мене заподскача босо.
© Геновева Цандева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
