Е С Е Н
Нахлуваш пак - разголена, небрежна -
разхвърляш смело багри и позлата,
изливаш безутешно свойта нежност
в дъжда по недочакалото лято...
Но мъничко ще скъташ във зрънцето
и кестен за късмет ще ми отрониш.
Нали сега съм птичето, което
премръзнало сънува крехка обич.
Край мен препуска вятърът немирник
и багрите в кълбо злорадо носи.
Едно листо в косите ми подсвирна
и като мене заподскача босо.
© Геновева Цандева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
