Есен

Есен пъстра, златокоса

като пъргава мома

тича през полето боса

сред танцуващи листа!

Дъжд пропръсква, а мъглата

пухкав, сиво-бял воал

е прегърнала земята

без умора и без жал!

Вятър пее тъжна песен

за отминалите дни.

Лято бе. Сега е есен

и дъждът вали, вали!

Сутрин падне ли сланата

и тревата заблести

все едно върху земята

бляскат огнени искри!

Хладно е, студът напира!

Стеле се навред мъгла.

Дъжд вали. Вали, не спира!

Тук е вече есента!