Есен
Есен
Есен пъстра, златокоса
като пъргава мома
тича през полето боса
сред танцуващи листа!
Дъжд пропръсква, а мъглата
пухкав, сиво-бял воал
е прегърнала земята
без умора и без жал!
Вятър пее тъжна песен
за отминалите дни.
Лято бе. Сега е есен
и дъждът вали, вали!
Сутрин падне ли сланата
и тревата заблести
все едно върху земята
бляскат огнени искри!
Хладно е, студът напира!
Стеле се навред мъгла.
Дъжд вали. Вали, не спира!
Тук е вече есента!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
