Есен
Есен пъстра, златокоса
като пъргава мома
тича през полето боса
сред танцуващи листа!
Дъжд пропръсква, а мъглата
пухкав, сиво-бял воал
е прегърнала земята
без умора и без жал!
Вятър пее тъжна песен
за отминалите дни.
Лято бе. Сега е есен
и дъждът вали, вали!
Сутрин падне ли сланата
и тревата заблести
все едно върху земята
бляскат огнени искри!
Хладно е, студът напира!
Стеле се навред мъгла.
Дъжд вали. Вали, не спира!
Тук е вече есента!
© Георги Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
