Есен
Есен пъстра, златокоса
като пъргава мома
тича през полето боса
сред танцуващи листа!
Дъжд пропръсква, а мъглата
пухкав, сиво-бял воал
е прегърнала земята
без умора и без жал!
Вятър пее тъжна песен
за отминалите дни.
Лято бе. Сега е есен
и дъждът вали, вали!
Сутрин падне ли сланата
и тревата заблести
все едно върху земята
бляскат огнени искри!
Хладно е, студът напира!
Стеле се навред мъгла.
Дъжд вали. Вали, не спира!
Тук е вече есента!
© Георги Иванов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
