29 ago 2017, 15:59

Есен

  Poesía
664 0 0

Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.

 

В още топли, късно-летни нощи,
нищихме живота и мечти.
Сгушени в комфорта на възможното,
ласки сменяхме и сплитахме души.

 

Ала подгонени от вятър северен,
покрити с хлад от първите слани,
от лед в сърцето, като че уцелен съм,
не виждам веч магесните очи.

 

.....

 

Небето, тъжно като неиграно детство,
започва да сивее сутринта.
Вали отново - в скука вече бедствам,
съклета хваща ме от рутина.

 

Приключих с плодовете от веселието.
И ми остават само размислите за храна.
Обгърнат в руслото на понеделничното,
не търся танцът в падащи листа.

 

.....

 

Вървя самотен в празната градина.
Дочувам глутницата плячка да дели.
Нима наистина пристига Зима?
Нима съвсем отминаха щастливите ни дни?

 

С умора гледам по изминатият път.
Реалността ме хапе кат булдог.
И осъзнал, че времето е вече кът,
отправям питане за смисълът към Бог.

 

Посял съм семе малко със надеждата,
че все пак ще го видя да цъфти.
Че там, където само вълчи вой обгражда ме,
отново детски смях звънливо ще звучи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Захаридов Todos los derechos reservados

https://azaxsite.blogspot.bg

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...