29 авг. 2017 г., 15:59

Есен

667 0 0

Есента намина с шарената четка.
Кани ме на танци до зори.
Рокля с орехова шума, таз кокетка
сякаш тъй, от нищо, си измайстори.

 

В още топли, късно-летни нощи,
нищихме живота и мечти.
Сгушени в комфорта на възможното,
ласки сменяхме и сплитахме души.

 

Ала подгонени от вятър северен,
покрити с хлад от първите слани,
от лед в сърцето, като че уцелен съм,
не виждам веч магесните очи.

 

.....

 

Небето, тъжно като неиграно детство,
започва да сивее сутринта.
Вали отново - в скука вече бедствам,
съклета хваща ме от рутина.

 

Приключих с плодовете от веселието.
И ми остават само размислите за храна.
Обгърнат в руслото на понеделничното,
не търся танцът в падащи листа.

 

.....

 

Вървя самотен в празната градина.
Дочувам глутницата плячка да дели.
Нима наистина пристига Зима?
Нима съвсем отминаха щастливите ни дни?

 

С умора гледам по изминатият път.
Реалността ме хапе кат булдог.
И осъзнал, че времето е вече кът,
отправям питане за смисълът към Бог.

 

Посял съм семе малко със надеждата,
че все пак ще го видя да цъфти.
Че там, където само вълчи вой обгражда ме,
отново детски смях звънливо ще звучи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Захаридов Все права защищены

https://azaxsite.blogspot.bg

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...