21 sept 2021, 10:13

Есен 

  Poesía » Otra
1188 5 21
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата,
на къде отива то, кого зове?
Листата ли, да скрият пустотата,
или заглъхналите гласове.
По покривът се стича тишина
полепнала е гъста по стъклата,
а аз рисувам с трепереща ръка
върху скули на случаен вятър. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??