9 dic 2021, 23:06

Есен

841 0 0

Измина август, слънцето догаря

Септември чука, чака си реда

Различен от цвета зелен по клоните оставя

На есента вълшебната ръка.

 

Последен напън на хора и машини

Отеква веч шума от тях

Опустяха равнини, поля, градини

Остана само спомена за викове и смях.

 

И птиците отново се събраха

Оформиха безкрайните ята

За сетен път гнездата опустяха

До другата година, чак до пролетта.

 

Когато пак след тежка зима

Ще се покаже нов живот отвред

И цикълът започва с нова сила

С ново слънце греещо навред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...