9 дек. 2021 г., 23:06

Есен

842 0 0

Измина август, слънцето догаря

Септември чука, чака си реда

Различен от цвета зелен по клоните оставя

На есента вълшебната ръка.

 

Последен напън на хора и машини

Отеква веч шума от тях

Опустяха равнини, поля, градини

Остана само спомена за викове и смях.

 

И птиците отново се събраха

Оформиха безкрайните ята

За сетен път гнездата опустяха

До другата година, чак до пролетта.

 

Когато пак след тежка зима

Ще се покаже нов живот отвред

И цикълът започва с нова сила

С ново слънце греещо навред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...