Измина август, слънцето догаря

Септември чука, чака си реда

Различен от цвета зелен по клоните оставя

На есента вълшебната ръка.

Последен напън на хора и машини

Отеква веч шума от тях

Опустяха равнини, поля, градини

Остана само спомена за викове и смях.

И птиците отново се събраха

Оформиха безкрайните ята

За сетен път гнездата опустяха

До другата година, чак до пролетта.

Когато пак след тежка зима

Ще се покаже нов живот отвред

И цикълът започва с нова сила

С ново слънце греещо навред.