Есен
839
0
0
Измина август, слънцето догаря
Септември чука, чака си реда
Различен от цвета зелен по клоните оставя
На есента вълшебната ръка.
Последен напън на хора и машини
Отеква веч шума от тях
Опустяха равнини, поля, градини
Остана само спомена за викове и смях.
И птиците отново се събраха
Оформиха безкрайните ята
За сетен път гнездата опустяха
До другата година, чак до пролетта.
Когато пак след тежка зима
Ще се покаже нов живот отвред
И цикълът започва с нова сила
С ново слънце греещо навред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени
