4 nov 2006, 12:04

Есен

  Poesía
903 0 0

  ЕСЕН
Преди да плъзнат подир ден мъглите
                                                            

и капки тежки да се търколят,                                                             

в гората уморено се преплитат                                                             

дърветата и сменят цвят след цвят.                                                              

 

В учудващ стил художник е изваял                                                             

картина с милиони цветове,                                                             

че даже и в палитрата не зная                                                             

места ще си намерят ли поне?!                                                             

 

А погледа се плъзга и опипва                                                             

по тази дива, проста красота -                                                             

през клоните поклащани политва-                                                             

сякаш коси, развени на жена.                                                              

 

Над тебе плащ се спуска нереален                                                             

от пъстри и нашепващи листа,                                                             

със огнен блясък и със стон фатален                                                             

от пускат се на морната земя.                                                             

 

И само твойте крачки през килима,                                                             

шумейки заглушават този стон                                                              

нашепват, че след есен идва зима                                                             

и сменя тъжно вятър тон след тон…                                                              

 

Тогава тази пъстра амалгама                                                             

от огнени и меки цветове,                                                             

снегът ще замени със друга гама                                                             

и ще накара времето да спре.                                                             

 

Но тук в гората още се преплитат                                                             

и сменят се в листата цвят след цвят -                                              преварили дори със ден мъглите -                                                              трептят, играят, гонят се, блестят…  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...