Nov 4, 2006, 12:04 PM

Есен

  Poetry
902 0 0

  ЕСЕН
Преди да плъзнат подир ден мъглите
                                                            

и капки тежки да се търколят,                                                             

в гората уморено се преплитат                                                             

дърветата и сменят цвят след цвят.                                                              

 

В учудващ стил художник е изваял                                                             

картина с милиони цветове,                                                             

че даже и в палитрата не зная                                                             

места ще си намерят ли поне?!                                                             

 

А погледа се плъзга и опипва                                                             

по тази дива, проста красота -                                                             

през клоните поклащани политва-                                                             

сякаш коси, развени на жена.                                                              

 

Над тебе плащ се спуска нереален                                                             

от пъстри и нашепващи листа,                                                             

със огнен блясък и със стон фатален                                                             

от пускат се на морната земя.                                                             

 

И само твойте крачки през килима,                                                             

шумейки заглушават този стон                                                              

нашепват, че след есен идва зима                                                             

и сменя тъжно вятър тон след тон…                                                              

 

Тогава тази пъстра амалгама                                                             

от огнени и меки цветове,                                                             

снегът ще замени със друга гама                                                             

и ще накара времето да спре.                                                             

 

Но тук в гората още се преплитат                                                             

и сменят се в листата цвят след цвят -                                              преварили дори със ден мъглите -                                                              трептят, играят, гонят се, блестят…  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Власакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...