Есен
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,
изля се сякаш нейната душа,
за да се слее, влее във земята,
покрита с плащ от парещи листа.
И като муза във ръцете на художник,
като песен във сърцето на певец,
възкръсна пак, преборила сезони,
таз есен. След целувка на светец.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
