14 mar 2008, 15:41

Есен 

  Poesía
534 0 5
              ... И като цвят на вишна, мирисът на злато,

                    показа се пред мене есента,

                    в очите й отлитащите птици,

                    сбогуваха се с своите гнезда.

                    И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,

                    изля се сякаш нейната душа,

                    за да се слее, влее във земята,

                    покрита с плащ от парещи листа.

                    И като муза във ръцете на художник,

                    като песен във сърцето на певец,

                    възкръсна пак, преборила сезони,

                    таз есен. След целувка на светец.

                   

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??