Есен
показа се пред мене есента,
в очите й отлитащите птици,
сбогуваха се с своите гнезда.
И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,
изля се сякаш нейната душа,
за да се слее, влее във земята,
покрита с плащ от парещи листа.
И като муза във ръцете на художник,
като песен във сърцето на певец,
възкръсна пак, преборила сезони,
таз есен. След целувка на светец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
