14.03.2008 г., 15:41 ч.

Есен 

  Поезия
504 0 5
              ... И като цвят на вишна, мирисът на злато,

                    показа се пред мене есента,

                    в очите й отлитащите птици,

                    сбогуваха се с своите гнезда.

                    И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,

                    изля се сякаш нейната душа,

                    за да се слее, влее във земята,

                    покрита с плащ от парещи листа.

                    И като муза във ръцете на художник,

                    като песен във сърцето на певец,

                    възкръсна пак, преборила сезони,

                    таз есен. След целувка на светец.

                   

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??