Mar 14, 2008, 3:41 PM

Есен

  Poetry
653 0 5
              ... И като цвят на вишна, мирисът на злато,

                    показа се пред мене есента,

                    в очите й отлитащите птици,

                    сбогуваха се с своите гнезда.

                    И като дъжд кристален, дъжд отдавна чакан,

                    изля се сякаш нейната душа,

                    за да се слее, влее във земята,

                    покрита с плащ от парещи листа.

                    И като муза във ръцете на художник,

                    като песен във сърцето на певец,

                    възкръсна пак, преборила сезони,

                    таз есен. След целувка на светец.

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...