29 nov 2007, 8:38

Есен 

  Poesía » De amor
719 0 5

Есен

 

Есен е и тихичко си капеха листата,

подгонени от вятърът в нощта.

Събират се и отново се разпръскват

в странна сякаш някаква игра.

 

Разхождайки се двама за ръка,

за миг се спряха - за целувка.

И сякаш листата спряха своята игра,

захласнати от таз милувка.

 

Момичето наведе се напред,

с ръка вдигна едно листо -

погали го, погали го с ръка

и положи го на старото место.

 

Отново хвана тя своето момче

и си тръгнаха мълчаливо,

а под шарения листопад -

едно листо май бе се просълзило.

© Гри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??