Есен
Есен
Есен е и тихичко си капеха листата,
подгонени от вятърът в нощта.
Събират се и отново се разпръскват
в странна сякаш някаква игра.
Разхождайки се двама за ръка,
за миг се спряха - за целувка.
И сякаш листата спряха своята игра,
захласнати от таз милувка.
Момичето наведе се напред,
с ръка вдигна едно листо -
погали го, погали го с ръка
и положи го на старото место.
Отново хвана тя своето момче
и си тръгнаха мълчаливо,
а под шарения листопад -
едно листо май бе се просълзило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гри Всички права запазени
