Есен! Есен русокоса!
Знойна дама, жадна за любов!
С нежност скрита във очите!
Във сърцето носиш благослов!
Не си нахална! Безпардонна!
Носиш харизма благородна.
Готова си да прегърнеш! Да гостиш...
С майчина благост всичко да простиш.
Като майчица сиротна, премела си прага,
приготвила си гозбица блага,
постлала си шарена черга
и чакаш гости далечни и морни.
Деца и внуци, роднини безбройни,
Пръснали се по земи неизбродни...
Накрая, на прага уютен ще спре
пътник весел, с уморени нозе.
Ще разтърси побелели коси
и всичко в сняг ще украси.
Ще целуне дамската ръка,
ще прегърне уморените ти рамена
и ще те загърне с скрежна пелена.
Да! Зимата ще те приспи
с разкази за пролетните дни.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados