Есен в зимата
Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих,
като бира изстудена.
Колко стъпки в пясъка измих
със душата си ранена.
Днес събирам есени в калпак
да са спомена ми вечен.
Под небесния дори капак
виждам пътя си далечен.
Спира зимата пред моя праг...
Ей, да му се невидяло!
Аз прекрачвам го - за мене драг,
и тръгвам в пътя си по бяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
