Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих,
като бира изстудена.
Колко стъпки в пясъка измих
със душата си ранена.
Днес събирам есени в калпак
да са спомена ми вечен.
Под небесния дори капак
виждам пътя си далечен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up