Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих,
като бира изстудена.
Колко стъпки в пясъка измих
със душата си ранена.
Днес събирам есени в калпак
да са спомена ми вечен.
Под небесния дори капак
виждам пътя си далечен.
Спира зимата пред моя праг...
Ей, да му се невидяло!
Аз прекрачвам го - за мене драг,
и тръгвам в пътя си по бяло.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
