11 авг. 2015 г., 20:35

Есен в зимата 

  Поэзия » Другая
344 0 9

Колко пролети събрах до днес

във окото на сърцето.

Всяка пролет ми остави вест

от браздичка по лицето.

 

Колко шепи със лета изпих,

като бира изстудена.

Колко стъпки в пясъка измих

със душата си ранена.

 

Днес събирам есени в калпак

да са спомена ми вечен.

Под небесния дори капак

виждам пътя си далечен.

 

Спира зимата пред моя праг...

Ей, да му се невидяло!

Аз прекрачвам го - за мене драг,

и тръгвам в пътя си по бяло.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Руми, Влад,Мария, Белла и Анастасия!
    Благодаря за вниманието и за оценките!Влад, с израза " и тръгвам в пътя си по бяло" искам да покажа, че тръгвам с пречистена душа по зимния път, който също е в бяло- космическата чистота.
    Желая ви, Приятели,хубав летен ден и творчески успехи!!
  • Отново цял един живот в стихове...
  • Харесах много, Кольо, поздравявам те, а финалния стих поражда въпроси:
    "и тръгвам в пътя си по бяло." - бял покров ли е това на смъртта или може би отлитането на душата в бялата светлина, смятам че си имал предвид второто или може би нещо друго, определено ме развълнува и накара да се замисля!
  • Усетих твоите емоции, Никола и ми стана някак приятно!
    Поздрав!
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Приятно ми е да знам, че сте харесали!Поздрави от мен и хубав летен ден!
  • Щом си събрал и съхранил по нещо от всеки сезон, зимата ти ще бъде пъста и топла...
    Свежа образност и въздействие!
  • !!!
  • Очарователен стих, сезоните на живота са много докосващи с тези интересни акценти
  • Страхотно е! И това бяло - този символ на непорочното и чистото! Поздрави!
Предложения
: ??:??