4 nov 2006, 12:30

Есенен дъжд

  Poesía
967 0 0
Ах,
Колко тъжно е да гледаш тежкият есенен дъжд.
Той връща красиви спомени и то не веднъж.
По стъклото стичат се капки на тъга.
Давят спомени с минали неща.
Ах,
Колко жалко е как отиде си тази красота.
Ах,
Колко жалко е как уби любовта.
Така красива беше тя,
Букет от пролетни цветя!
От лицето ми лети сълза,
Слива се с мъката в дъжда.
Когато дъхът ми спре,
Ще си отиде и дъжда,
А в очите ми все така ще блести тази сълза.
Колко боли!
Отиде си с нощта!
Остави в мен само вечната тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...