Ах,
Колко тъжно е да гледаш тежкият есенен дъжд.
Той връща красиви спомени и то не веднъж.
По стъклото стичат се капки на тъга.
Давят спомени с минали неща.
Ах,
Колко жалко е как отиде си тази красота.
Ах,
Колко жалко е как уби любовта.
Така красива беше тя,
Букет от пролетни цветя!
От лицето ми лети сълза,
Слива се с мъката в дъжда.
Когато дъхът ми спре,
Ще си отиде и дъжда,
А в очите ми все така ще блести тази сълза.
Колко боли!
Отиде си с нощта!
Остави в мен само вечната тъга.