30 oct 2017, 10:41

Есенен химн

  Poesía
940 7 28

Като дъжд златист, листата падат, 

с любов целунати от есента, 

с немирен вятър заиграват, 

усмихвайки му се, на лудостта... 

 

Заваляват спомени в душата, 

като тих ръмеж, тъга навяват, 

танцуват багри в тишината, 

химн есенен, Природата запява 

 

и с топлите си краски озарява, 

и милиони слънчица летят, 

реят се и тихо обещават, 

пролетта -  в надежда

да се преродят! 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Sunny, Иржи радвам се, че бяхте тук и ме стоплихте с думите си! Бъдете здрави!
  • Красивата есен си нарисувала ,Пепи,но и ние и нейните "пъстри слънчица,които летят" се надяваме нетърпеливо да се преродят в пролетта....която и аз предпочитам!
  • Мелодичен, топъл есенен химн, Пепи!
    Възпяла си есента и си я нарисувала
    в пълнота, с нейната красота от багри!
  • Благодаря ви, Доче, Хари! Сладки сънища желая!
  • Есенно красиво,многоцветно ... с много надежди.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...