Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата,
като тих ръмеж, тъга навяват,
танцуват багри в тишината,
химн есенен, Природата запява
и с топлите си краски озарява,
и милиони слънчица летят,
реят се и тихо обещават,
пролетта - в надежда ...