3 dic 2024, 14:02

Есенен полъх

389 0 0

Есенен полъх

 

Ти,

ти спази своето обещание

и дойде възседнала вятъра точно навреме,

за да ми покажеш, че нищо не е загубено,

а предстои едно ново, бляскаво начало.

Беше облечена в своята есенна рокля,

а втъканите жълти, розови  и тъмночервени рози

подчертаваха красивото ти тяло.

Небрежно пуснатите ти лунни коси

се стелеха чак до нозете,

които стъпваха по копринен килим от

жълти, зелени, кафяви - златни листа.

Възпламеняващият ти светъл поглед

заличи неусетно чувството на тъга,

посявайки единствено

усещане за любов и нежност.

Нежният ти глас ме подкани да се изтегна спокойно

в море от меки, топли облаци

и аз се понесох нагоре,

мислейки само за теб,

носен от топлия есенен полъх към вечността.

Любима, разбери ме, аз искам само едно,

едно единствено нещо,

да усещам ленената ти кожата

от сутрин до здрач,

а когато заспивам да се завивам с

топла копринена, чиста като детска душа завивка,

докоснат от любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...