Есенен полъх
Ти,
ти спази своето обещание
и дойде възседнала вятъра точно навреме,
за да ми покажеш, че нищо не е загубено,
а предстои едно ново, бляскаво начало.
Беше облечена в своята есенна рокля,
а втъканите жълти, розови и тъмночервени рози
подчертаваха красивото ти тяло.
Небрежно пуснатите ти лунни коси
се стелеха чак до нозете,
които стъпваха по копринен килим от
жълти, зелени, кафяви - златни листа.
Възпламеняващият ти светъл поглед
заличи неусетно чувството на тъга,
посявайки единствено
усещане за любов и нежност.
Нежният ти глас ме подкани да се изтегна спокойно
в море от меки, топли облаци
и аз се понесох нагоре,
мислейки само за теб,
носен от топлия есенен полъх към вечността.
Любима, разбери ме, аз искам само едно,
едно единствено нещо,
да усещам ленената ти кожата
от сутрин до здрач,
а когато заспивам да се завивам с
топла копринена, чиста като детска душа завивка,
докоснат от любовта.
© Радослав Всички права запазени