3.12.2024 г., 14:02

Есенен полъх

398 0 0

Есенен полъх

 

Ти,

ти спази своето обещание

и дойде възседнала вятъра точно навреме,

за да ми покажеш, че нищо не е загубено,

а предстои едно ново, бляскаво начало.

Беше облечена в своята есенна рокля,

а втъканите жълти, розови  и тъмночервени рози

подчертаваха красивото ти тяло.

Небрежно пуснатите ти лунни коси

се стелеха чак до нозете,

които стъпваха по копринен килим от

жълти, зелени, кафяви - златни листа.

Възпламеняващият ти светъл поглед

заличи неусетно чувството на тъга,

посявайки единствено

усещане за любов и нежност.

Нежният ти глас ме подкани да се изтегна спокойно

в море от меки, топли облаци

и аз се понесох нагоре,

мислейки само за теб,

носен от топлия есенен полъх към вечността.

Любима, разбери ме, аз искам само едно,

едно единствено нещо,

да усещам ленената ти кожата

от сутрин до здрач,

а когато заспивам да се завивам с

топла копринена, чиста като детска душа завивка,

докоснат от любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...