3 дек. 2024 г., 14:02

Есенен полъх

400 0 0

Есенен полъх

 

Ти,

ти спази своето обещание

и дойде възседнала вятъра точно навреме,

за да ми покажеш, че нищо не е загубено,

а предстои едно ново, бляскаво начало.

Беше облечена в своята есенна рокля,

а втъканите жълти, розови  и тъмночервени рози

подчертаваха красивото ти тяло.

Небрежно пуснатите ти лунни коси

се стелеха чак до нозете,

които стъпваха по копринен килим от

жълти, зелени, кафяви - златни листа.

Възпламеняващият ти светъл поглед

заличи неусетно чувството на тъга,

посявайки единствено

усещане за любов и нежност.

Нежният ти глас ме подкани да се изтегна спокойно

в море от меки, топли облаци

и аз се понесох нагоре,

мислейки само за теб,

носен от топлия есенен полъх към вечността.

Любима, разбери ме, аз искам само едно,

едно единствено нещо,

да усещам ленената ти кожата

от сутрин до здрач,

а когато заспивам да се завивам с

топла копринена, чиста като детска душа завивка,

докоснат от любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...