Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око,
ръсва прозрачни сълзѝ.
После мъглата го свива в покой,
сякаш небето гаси.
Тайнствени сенки пленяват брега.
Голи брезички летят.
Няма го пътят. Белее река
с лодка от мъртви листа.
Чакай лодкарю! Подай ми ръка
в дългия есенен път.
Толкова много кристална тъга
как да изпратя отвъд?
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados