Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око,
ръсва прозрачни сълзѝ.
После мъглата го свива в покой,
сякаш небето гаси.
Тайнствени сенки пленяват брега.
Голи брезички летят.
Няма го пътят. Белее река
с лодка от мъртви листа.
Чакай лодкарю! Подай ми ръка
в дългия есенен път.
Толкова много кристална тъга
как да изпратя отвъд?
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
