Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око,
ръсва прозрачни сълзѝ.
После мъглата го свива в покой,
сякаш небето гаси.
Тайнствени сенки пленяват брега.
Голи брезички летят.
Няма го пътят. Белее река
с лодка от мъртви листа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация