Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
21.11.2017 г., 9:11 ч.

Есенен път 

  Поезия
643 4 12


Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.

 

Грейва пролука на синьо око,
ръсва прозрачни сълзѝ.
После мъглата го свива в покой,
сякаш небето гаси.

 

Тайнствени сенки пленяват брега.
Голи брезички летят.
Няма го пътят. Белее река
с лодка от мъртви листа.

 

Чакай лодкарю! Подай ми ръка
в дългия есенен път.
Толкова много кристална тъга
как да изпратя отвъд?

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??