Есенна антигравитация

Дъжда плисна, та удави.

Дръпна завеса небето.

Жълтолистно ни остави,

покривало над сърцето.

В дълбока локва капка,

кръгово отрезонира.

От високо и за кратко,

слънце през мъгла прозира.

И изчезва безвъзвратно.

И самото време спира.

В сивотата наобратно

пясъка се запровира.

И катери се нагоре,

на познатото напук.

Есен - времето пребори.

Но с чувство, не с юмрук.