Oct 3, 2025, 1:01 PM

Есенна антигравитация

175 0 0

Дъжда плисна, та удави.

Дръпна завеса небето.

Жълтолистно ни остави,

покривало над сърцето.

 

В дълбока локва капка,

кръгово отрезонира.

От високо и за кратко,

слънце през мъгла прозира.

 

И изчезва безвъзвратно.

И самото време спира.

В сивотата наобратно

пясъка се запровира.

 

И катери се нагоре,

на познатото напук.

Есен - времето пребори.

Но с чувство, не с юмрук.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...