Есенна антигравитация
Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка,
кръгово отрезонира.
От високо и за кратко,
слънце през мъгла прозира.
И изчезва безвъзвратно.
И самото време спира.
В сивотата наобратно
пясъка се запровира.
И катери се нагоре,
на познатото напук.
Есен - времето пребори.
Но с чувство, не с юмрук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Аянски Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
