Есенна жена със мъж от дъжд
Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен,
край камъш на речен бряг -
и капчуков пее свойта песен
в скута ти от листопад.
Малко тъжна, много жадна.
Сбрала в шепите лъчи.
Лятото след птиците отлитна.
Облаци остави за следи.
Усмихни се, дюлена, уханна,
мъж от дъжд ли е, люби.
Във постелята си златна
с дъх тръпчинков го обвий.
Разкажи му, нека слуша
колко чакала си ти...
Или просто го послушай,
колко те обича той.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
