Есенна жена със мъж от дъжд
Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен,
край камъш на речен бряг -
и капчуков пее свойта песен
в скута ти от листопад.
Малко тъжна, много жадна.
Сбрала в шепите лъчи.
Лятото след птиците отлитна.
Облаци остави за следи.
Усмихни се, дюлена, уханна,
мъж от дъжд ли е, люби.
Във постелята си златна
с дъх тръпчинков го обвий.
Разкажи му, нека слуша
колко чакала си ти...
Или просто го послушай,
колко те обича той.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
